Сайтът използва "бисквитки" (cookies). | Приемам

  Научете как правилно и лесно да наредите вашия ламинат

  Ламиниран паркет

Ламинираният паркет е много добро, практично и красиво решение за подово покритие. Наред с другите му предимства, той се отличава с относително лесен монтаж. За тази задача винаги е за предпочитане да се доверите на професионалист, но при ламината човек често избира да го монтира сам. В настоящата статия ще ви дадем професионални съвети как най-лесно и безпроблемно да бъде изпълнено това.Преди да започне същинското редене, няколко важни неща е необходимо да бъдат съобразени:

  • Ламинатът е едно от подовите покрития, които са най-претенциозни към пода под тях. За идеален ламиниран паркет е необходим перфектно равен под. Ламинираният паркет се състои от твърди плоскости и в сглобено състояние те образуват една права, равна и твърда равнина. Ако някъде замазката под паркета не е равна, то под нея веднага се образува кухина. Когато стъпите отгоре му, ламинатът потъва и издава характерен кънтящ звук. Този проблем не може да бъде решен по никакъв начин, затова преди монтаж на ламинат трябва да се уверите, че подът под него е идеално равен. Добро решение за изравняване на замазка и под е саморазливната замазка.
  • Ламинатът варира между 6 и 12 мм. Подложката под него може да бъде с дебелина от 2 до 9 мм. Съвкупно вашият под ще се повдигне с около 2 см. Преди да започнете трябва да се уверите, че имате достатъчно разстояние между вратите и сегашния ви под. Ако светлият отвор между вашата врата и стария под е 1.5 см, то очевидно трябва да изберете подложка и ламинат с такава дебелина, че общата дебелина да не надвишава 12-13 мм.
  • След като се монтира, ламинатът се допира на вратите с подовите покрития на съседните помещения. Макар, че самият преход се скрива от преходна лайсна, то е силно желателно различните подови покрития да имат едно и също ниво. Дори и при различни покрития – теракот и ламинат, естествен паркет и ламинат, гранитогрес и ламинат, нивата трябва да съвпадат. Когато избирате дебелината на вашия ламиниран паркет и дебелината на подложката, трябва да съобразите каква е общата дебелина на подовото покритие на съседните помещения.
  • Ако замазката е направена скоро, трябва да изчакате тя да изсъхне добре. Наличието дори и на малко влага може да деформира вашия паркет, в резултат на което той да се „надуе“.
  • Изберете си подложка. На пазара се предлагат два основни вида – полиетиленова подложка и такава от екструдиран пенополистирол (XPS или фибран). Първият вид е значително по-евтин, но това е за сметка на по-лоши топло- и шумоизолационни качества и по-малка дебелина (2-5 мм). Фибрановата подложка е по-добрият избор, с доста по-добри качества и малко по-висока цена. Дебелината й достига до 9 мм. Често фибрановите плочи имат оребрение от едната страна. Това е долната страна и неговата задача е да поеме част от остатъчната влага.
  • Съобразете в каква посока да бъде ориентиран паркетът. Посоката има значение, тъй като ламинатът се състои от ламели, които имитират дъски. Ако сте избрали ламинат с фуги (фаски), това има още по-голямо значение. В посоката, в която са ориентирани ламелите, стаята зрително ще се удължи. Има негласно правило, че ламинатът трябва да се реди по посока на светлината. Ако прозорецът е на едната страна от стаята, то ламинатът следва да се ориентира към него. Ако има прозорци на две стени, то следва ламинираният паркет да е ориентиран към по-светлата от тях.

  Монтаж на ламинат

След като сте съобразили важните неща и сте закупили материалите, можете да започнете със самия монтаж:

  • 1. Изметете пода много добре. Още по-удачно ще е да го почистите с прахосмукачка.
  • 2. Наредете подложката. Ако сте избрали полиетиленова подложка, следва да я положите в същата посока, в която ще се поставя ламинатът. Фибрановата подложка се продава на плочи, които лесно се закрепват една към друга.
  • 3. Ламинатът не опира до никоя от стените, а се оставя малко разстояние – 10-15 мм. За да не се движи подът, празните пространства се уплътняват с малки дървени клинчета или няколко парчета от ламината. Ако стената е крива, то празното пространство ще нараства.
  • 4. Ламинатът се състои от ламели, всеки от които има от едната си страна жлеб, а от другата-перо.
  • 5. Перото на всеки от ламелите влиза в жлеба на съседния, при което се заключва съединението. Първият ред ламели се подрежда с перото към дългата стена (приемаме, че прозорецът е на късата стена и ние ориентираме ламината по дългата страна). Началото му се поставя на 10-15 мм от лявата стена и ламелите се редят по дължината на стената, докато достигнат дясната къса стена.
  • 6. Вторият ред ламели се нарежда след първия, като неговото перо се заключва в жлеба на първия ред. Първият ламел се отрязва наполовина и се монтира до късата стена, а следващите се монтират цели.
  • 7. Всички нечетни редове започват от стената с цял ламел, а всички четни с половин. Така късата фуга ще се разминава точно на средата на всеки съседен ламел. Ако късата стена е крива, то всеки ламел се отрязва толкова, че фугите да съвпадат.
  • Когато се монтира ламинат без фаска (скосяване) на ръбчето, визуално изобщо не се вижда местоположението на фугата, където свършва едната дъска и започва другата. В този случай не е необходимо фугите да се равняват през дъска.

  • 8. Последният ламел от всеки ред се отрязва дотолкова, че до късата стена да остане пространство от 5-10 мм.
  • 9. Всеки ламел се заключва по дължина в съседния. След това с натиск или лек удар с гумено чукче ламелът се измества назад, за да може късата му страна да прилепне до предходния ламел.
  • 10. Всеки ламел от последния ред се изрязва по дължина по такъв начин, че между него и стената да останат 10-15 мм.

  Монтаж на первазите

Перваз са ъгловите лайсни, които скриват изрязаните краища на ламинирания паркет, до стената. Монтажът се характеризира със следните особености:

  • На пазара се предлагат два основни вида первази:
    • MDF – имат сравнително по-ограничено приложение, защото са по-скъпи и характеристиката на материала ги прави твърди. Твърдостта ги прави нееластични и первазите могат да прилепват плътно до стената само при идеално прави стени. Обикновено това е ново строителство или стени от гипсокартон. Във всички други случаи се използва следващият вид.
    • PVC – това е най-разпространеният вид. Първата причина е отличната цена. Втората е, че тези первази са гъвкави и могат да се огъват леко, за да се прилепят до стената, когато тя е неравна. Това е голямо удобство, защото практиката показва, че неравната стена е често срещан дефект при строителството.

Третото предимство е, че те имат вграден кабелен канал. Той се явява спасение, когато решите да монтирате телевизор или компютър на място, където няма прокаран кабел. Новият кабел се скрива в канала и не нарушава комфорта на живущите. Когато кабелите се прокарват, докато се монтира ламинатът, те се скриват под него – така кабелният канал остава за резерв в непредвидени случаи.

  • В зависимост от вида перваз се преценява на какво разстояние от стената да се изрязват дъските на ламината. PVC первазът е широк около 3 см, което означава, че максималното пространство, което той може да скрие, е около 25 мм.
  • Самият перваз се захваща чрез дюбели в стената. Главите на винтовете са скрити вътре в кабелния канал, така че остават невидими. Височината на первазите варира около 5 см и кабелният канал се намира в средата. Това означава, че дюбелите се монтират в стената на около 2.5 см от пода.
  • Монтажните елементи на первазите са:
    • снадки – съединяват два съседни перваза в прав участък;
    • вътрешен ъгъл – съединяват два перваза в един от ъглите на стаята и ако има други вътрешни ъгли;
    • външен ъгъл – съединява два перваза на изпъкнал външен ъгъл;
    • Тапа – лява и дясна. Служи да затапи профила на перваза отстрани, когато е необходимо той да бъде прекъснат – например от двете страни на врата.

Статията е написана в партньорство с